Ако обичате вълшебния, суров, наивен, психарски, ироничен, саркастичен, психеделичен, пародиен, свиреп, натуралистичен, злобничък, закачлив, откачен, въображаем, магичен свят на Тери Гилиъм, в никакъв случай не гледайте "Земя на приливите". Рискувате да ви се доповръща. Филмът прилича на счупена кукла, захвърлена в някой ъгъл на прашния таван, която един ден намирате случайно и с носталгия си спомняте каква е била "приживе". Непоносим в съзерцателната си протяжност, "Земя на приливите" остава далеч под нивото на всички пъстри "своеволия", родени от творческото въображение на Тери Гилиъм. Началото изглежда обещаващо: малката Джелиза-Роуз преобръща жестокото стечение на обстоятелствата, наречено живот, в грандиозно пътуване в стил Страната на чудесата, в която попада Алиса.
