Централната тема във филма е страхът от вездесъщите и неконтролируеми сили на Комунистическата партия, която съгласно девиза си "Доверявай, но проверявай", чрез подслушване на микрофони скрити в домакинствата, се прокрадва в личния живот на всички. Противоположно на "Разговорът" (1974 г.) на Фр. Форд Копола, филмът "Ухото" се съсредоточава върху чувствата на жертвите. Парадоксалното е, че именно жертвите помагат за създаването на тази система, която впоследствие се обръща срещу тях. Интимната комедия, чието действие се разиграва във вила за държавни служители, показва че дори представителите на комунистическия режим не могат да се скрият от тоталитарната държава.
